Относно давността по договори за бързи кредити
Въпрос: През месец септември 2013 година изтеглих 400 лева кредит от дружество „Х” ООД, което предоставя т.нар „бързи кредити”, без обезпечение на дълга и само с представянето на лична карта и необходимата информация относно моите трудови отношения. Трябваше да възстановя сумата през октомври 2013 година, но тъй като ме уволниха от работа, нямах тази възможност. През цялата 2014 година кредиторът ми се обаждаше, пращаше писма и ме заплашваше. Предлагаха ми и втори кредит, с който да покрия първия, но не се съгласих. През декември 2014 година заминах да живея и работя в държава извън Европейския съюз и спряха да ме търсят по телефона, но изпращали писма до дома ми, където живееха брат ми и баба ми. През март 2024 година отново се прибрах в България, а от април 2024 година започнах и работа и ми бе наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки. От банката разбрах, че срещу мен има изпълнително дело от 2019 година, а когато отидох при ЧСИ-то научих, че съм била осъдена през 2019 година.
Трябва ли да плащам по изпълнителното дело, или не? Нали е изтекла 10-годишната абсолютна давност и кредиторът няма как да си търси парите?
Отговор: Изразеното ми становище е на база предоставената информация относно казуса. Допускам, че при евентуално проучване на делото е възможно да се установи различна информация, която да промени изводите. Поради което не я приемайте за правен съвет и консултация, а потърсете специалист, който да разгледа материалите по изпълнителното и исковото/заповедно производство и спрямо фактите да ви консултира за последващите действия и относно защита на Вашите права.
По Вашите въпроси:
1. Често срещана грешка е лицата да се позовават на 10-годишна давност относно тяхно задължение. Същата е уредена в чл.171, ал.2 от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) и е относима само и единствено за публични задължения (данъци, осигуровки). Задължението по Договор за кредит е частно задължение и за него не важат правилата на чл.171, ал.2 от ДОПК.
Давността относно частните задължения е уредена в разпоредбите на чл.110 – чл.119 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите). Вероятно сте чули, че бе приет чл. 112 ЗЗД, с който се регламентира и 10-годишна абсолютна давност за частните задължения, но същата разпоредба влезе в сила на 02.06.2021 година и лицата ще могат да се позовават на нея едва на 03.06.2031 година. Но и във Вашия случай Вие няма да може да се позовете на тази давност, тъй като с Решение №4 от 20.04.2021 година по конституционно дело №1 от 2021 година е обявена за противоконституционна разпоредбата на параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр.102 от 01.12.2020г.) относно обратното действие на чл. 112 ЗЗД.
Накратко – на тази давност ще могат да се позовават длъжници, чиито задължения не попадат в изключенията по чл.112, ал.2 ЗЗД и чието задължение е възникнало след 02.06.2021 година. Във вашия случай задължението е възникнало през октомври 2013 година, когато е следвало да върнете сумата на кредитора.
2.Относно това дали трябва да плащате – както споменах, само проучване по делото може да установи дали няма основание за прекратяването му и съответно от освобождаването Ви от дълга.
Такава хипотетична, но малко възможна хипотеза би била изпълнителното дело да е било образувано в началото на 2019 година и цели пет години да не са се извършвали никакви действия, които да прекъснат давността. Както казах – това е малко вероятно. Проверка за перемпция във Вашия случай също не би Ви освободила от задълженията.
Възможността Ви за защита е била през 2019 година, когато сте била осъдена. От Вашите обяснения стана ясно, че кредиторите са изпращали писма до дома Ви, където са живеели брат Ви и баба Ви и твърде вероятно е някой от тях да е приел Заповед за изпълнение от съда, срещу която е имало възможност да възразите в двуседмичен срок съгласно чл.414, ал.2 от ГПК (Граждански-процесуален кодекс).
Към настоящия момент след редакцията на чл.414, ал.2 от ГПК, обнародвана в ДВ, брой 100 от 20.12.2019 година, срокът, в който може да се възрази срещу Заповедта за изпълнение е едномесечен.
В онзи момент Вашите възражения относно изтекла 5-годишна давност (чл.110 ЗЗД) в заповедното производство и в исковото по чл.422 ГПК биха били резонни, тъй като от датата на възникване на Вашето задължение (месец октомври 2013 година) до датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (неясно коя дата през 2019 година) са минали повече от пет години. Тъй като не сте възразили срещу претенцията на кредитора, издадената Заповед за изпълнение е получила стабилитет и въз основа на нея е издаден Изпълнителен лист, който е изпълнителният титул и дава началото на изпълнителното производство пред ДСИ или ЧСИ.