Последици от нищожността на еднократната такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен кредит
Въпрос: През месец март 2024 година изтеглих 1600 лева бърз кредит, за да платя всички дължими данъци и такси за имот, който продадох през месец април 2024 година. Още през месец май изплатих цялата сума от 1600 лева, заедно с лихви около 100 лева. Когато поисках документ да ми гарантират, че нямам задължения вече към тях, служителката ми каза, че не са изплатени всички мои задължения и дължа още 1200 лева главница и лихви. Напуснах офиса и отказах да плащам повече, но започнаха да ми звънят и да ме притесняват и да ме заплашват, че ще ме дадат на ЧСИ и задължението ми ще стане няколко хиляди лева. Пазя бележките за плащанията, ако дойде ЧСИ и ги покажа, ще мога ли да се защитя?
Отговор: На първо място, искам да изясня, че вероятно под „да дойде ЧСИ“ имате предвид опис от ЧСИ на движимото имущество, което притежавате. За да се случи това обаче, срещу вас трябва да е инициирано някакво съдебно производство – било то Заповедно производство по чл.410 ГПК или исково производство. Без да има издаден изпълнителен лист срещу Вас, ЧСИ или ДСИ не може да предприеме никакви действия. А изпълнителен лист се издава от съда след като Заповедта за изпълнение е влязла в сила (вие не възразите срещу нея в едномесечния срок) или след като съдебното решение влезе в сила. При втората хипотеза съдебната фаза е по-дълга и се представят писмени доказателства, извършват се експертизи. Изключение от правилото е, когато ответникът бездейства – не представя Отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, не взима становище. Тогава ищецът може да поиска съдът да постанови неприсъствено решение. Същото не подлежи на обжалване. Надявам се да е станало ясно от обясненията ми, че в случай, че бъде инициирано съдебно производство пред съда, най-правилното е да потърсите съдействие от адвокат, да не бездействате и пред съда да представите документите за извършеното плащане.
А относно въпроса Ви – как сте платили 1700 лева, а Ви казват, че имате да плащате още 1200 лева – макар да не сте ми представили екземпляр на договора Ви за паричен заем, то практиката е доста богата на подобни казуси. Вероятно става въпрос за една такса, която кредитополучателите не забелязват или я виждат едва след като подпишат договора – еднократна такса за отпускане на паричен кредит. Както и от Вашите обяснения става ясно, нейният размер е почти равен на отпуснатата Ви сума и сте задължена да върнете почти двоен размер в противоречие с уговорените лихвени проценти, които обикновено варират около 40% и ГПР 49,5%. Плащанията Ви до момента са покрили точно тази еднократна такса (която обикновено е между 1100 -1200 лева), а останалата платена сума от 500 лева е покрила лихвите и много малка част от главницата – около 400 лева. Ето защо и служителката Ви е казала, че дължите 1200 лева към месец май. Към месец октомври, когато разглеждам Вашия казус, сумата би била по-голяма заради начислени лихви върху главницата.
Във вашия случай има решение на казуса и няма да се налага да плащате други суми към дружеството. Имате два варианта – или да потърсите адекватна правна помощ от адвокат, който да разгледа всички документи, с които разполагате и да предяви иск във връзка с нищожността на неравноправната клауза и съответно, че нямате задължения към кредитора, или да чакате от дружеството да предприемат действия срещу вас пред съда и тогава да ангажирате адвокат, който да Ви насочи как да защитите своя интерес.
За пълнота, ще обясня малко повече за нищожността на тази еднократна такса.
Тази такса за еднократно и експресно разглеждане на заявлението за кандидатстване за отпускане на паричен заем е договорена в нарушение на нормата на чл.10а, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК). Чрез нея кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които са част от обичайната му дейност по предоставяне на кредитно финансиране по занятие. Таксата, дължима за тази услуга не се включва в обявения размер на ГПР – годишен процент на разходите. Обикновено в договорите за т.нар. „бързи кредити“ ГПР е в размер около 49,5%, тъй като законово е регламентирано в чл.19, ал.4 ЗПК размерът да не бъде над 50%. В случая с таксата за еднократно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит се нарушава императивната норма на чл.21,ал.1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на правилата на ЗПК е нищожна. Дружествата не включват в посочения от тях % на ГПР тази еднократна такса, поради което в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс. Впрочем, невключването на вземанията за „такса“ и „неустойка“ към разходите по договора за кредит следва да се окачестви като нелоялна и по -специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Отделно от това, по този начин се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело C- 565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orléans (Франция).