КАК ДА СТАНА АДВОКАТ

Въпрос: В момента съм първи курс студент по право, редовно обучение и всичко ми е много трудно за разбиране. Предстои сесията на първия семестър и абсолютно нищо не разбирам, зазубрям някои неща, но ако не ме питат въпроса точно, както съм го учил, няма да мога да отговоря. Мечта ми е да съм адвокат по наказателно право. Веднага след завършване на университета мога ли да започна да практикувам? И как се научават толкова много закони и подзаконови актове?
Отговор: Здравейте! Много ще се радвам да отговоря на вашите въпроси, още повече, че сте ми задали въпроса на 22.11.2024 година – на Деня на българската адвокатура.
Ще Ви споделя личното си мнение и моя опит като студент, който също е бил в редовна форма на обучение в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Смятам, че при всички или при по-голямата част от студентите, които отделят време да се подготвят, в началото има доста голям шок. Разликата между училище и университет е огромна – докато в училището учиш материал от 2 до 5 страници по даден предмет за една седмица, то в университета имаш дни с лекции от 07:30 часа до 19:00 часа, през които следва да възприемеш материал като обем за един учебен срок в училище. Но с добра организация на времето, с дискусии с колеги можете да си изясните въпросите, които Ви вълнуват. Това, което не сте разбрали, следва да питате асистентите на упражненията, за да Ви стане ясно. А относно зазубрянето – за някои понятия се налага в началото да научиш определението им, а в последствие откриваш правните институти в различни казуси, в съдебна практика и това сложно определение ти се струва с една идея по-разбираемо. Не се притеснявайте да грешите в университета. Погрешното е да си въобразявате, че асистентите и професорите очакват от Вас да сте компетентни и да отговаряте професионално като магистрат.
Предполагам, че трудности срещате при ОТП (обща теория на правото) и ОТД (обща теория на държавата). Когато аз бях студент те се изучаваха в първи курс и ги приемах за сериозно предизвикателство. Но и Вие ще научите с времето, че един проблем изглежда много по-труден, че даже невъзможен преди реално да се захванеш с него. А след като е преодолян ти се струва като дреболия. Котвата, която може да Ви държи в реалността, е да осъзнаете, че всяка година стотици студенти завършват тази специалност. Да, със сигурност се полагат усилия, изисква време, но нещата се нареждат и след пет години ( около 52 семестриални изпита и три държавни изпита) получаваш диплома.
След което следва да преминеш 6-месечен стаж, ръководен от Министерство на правосъдието, а след стажа да се явиш и да се справиш успешно на изпита за правоспособност, организиран от Министерството. От този момент ставаш правоспособен юрист и може да взимаш участие в различни конкурси – за съдебен помощник, за младши съдия, за юрисконсулт в администрацията. Ако само си завършил университета, но не си правоспособен, можеш да работиш в търговско дружество като юрисконсулт и да ти тече стаж, но няма да имаш право да бъдеш процесуален представител, т.е да се явяваш по дела от страна на дружеството, в което си трудово ангажиран.
За да станеш адвокат освен, че трябва да се справиш успешно на всички изпити в университета, на изпита за правоспособност пред Министерство на правосъдието, то е необходимо и да се явиш и преминеш на изпита, организиран от Висш адвокатски съвет, за който документи се подават чрез Адвокатската колегия, в която имаш намерение да се впишеш. Към настоящия момент изпитът се състои от три фази. След всяка фаза се обявява кои лица са го издържали и те продължават на следващата. Първата фаза е решаване на тест, втората е решаване на казус и третата – устно изпитване и развиване на въпроси от конспект. Към настоящия момент има и друга възможност да станеш адвокат, без да си взел „адвокатския изпит” – да имаш поне 5 години юридически стаж. Независимо дали искаш вписване с успешно взет изпит, или на основание натрупан стаж, то ти дължиш встъпителни вноски – към Адвокатската колегия, в която имаш намерение да се впишеш и към Висшия адвокатски съвет. Преди вписването имаш събеседване с членове на Адвокатския съвет и с разговора се проверяват нравствените и професионалните ти качества. Ако имаш под 2 години юридически стаж, то се вписваш като младши адвокат, а ако към момента на вписването си с над 2 години – като адвокат.
По първия въпрос – не можеш да практикуваш като адвокат веднага след завършването на университета, необходимо е да се справиш и на изпита за правоспобност и кумулативно да е спазено още едно изискване – успешно издържан изпит пред ВАдвС или 5 години юридически стаж. По време на университета и след завършването му, но преди успешното полагане на горепосочените два изпита, може да работите като адвокатски сътрудник по трудово правоотношение с упражняващ дейност адвокат.
Вторият въпрос е много често срещан и в представите на хората адвокатът знае всички закони. Ето това е вече невъзможно според мен, ако някой е на друго мнение може опита да ме опровергае. Наизустяването на даден закон може да е вредно, ако не следиш дали запомненото е все още актуално, или има изменение. Заради това смятам, че най-ценното умение, което се придобива в университета е да се научи да намираш точно какво ти трябва. Първо да установиш какъв е казусът, кои правни отрасли засяга, кои са нормативните актове, които уреждат тази материя, каква е съдебната практика по въпроса. Аз не се занимавам с наказателно право към момента, но предвид това, че Вие имате такова намерение, бих казал, че в сравнение с гражданското право, много по-лесно е да намериш решението на наказателноправен казус. И това е така, тъй като правната уредба по наказателно право е кодифицирана и понастоящем действат два кодекса – Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс.
Надявам се информацията да е била полезна, да споделиш с твои колеги и пожелавам да е много успешна първата сесия, а и всички следващи!
image source:
.https://.californiaschooloflaw.com/wp-content/uploads/2024/02/image-1-1024×696.jpg