Отговорността на работодателя при запор на възнаграждение
Въпрос: Собственик и управител съм на дружество „У“. Имам няколко служители на трудов договор. Вчера получих за един от тях съобщение за запор от ЧСИ, че трябва да нареждам заплатата му към ЧСИ-то заради негов кредит. Ако откажа ще има ли санкция за мен?
Отговор: С настоящата публикация имам намерението да анализирам една често срещана ситуация в практиката и считам, че разсъжденията ми биха били полезни както за работодателите, така и за работници-длъжници по изпълнителни дела. Моля публикацията ми да не се приема като правен съвет, тъй като е базирана единствено на теоретичната постановка на въпроса и законовата уредба, без да визира конкретен казус и конкретни лица.
В настоящия случай се касае за образувано изпълнително дело, по което длъжник е лице, което работи на трудов договор в дружество „У“. За да събере паричните си вземания, взискателят Х (банка или финансова институция). е избрал да насочи изпълнение върху вземания на длъжника, представляващи трудово възнаграждение. За да се реализира това действие, следва съдебният изпълнител, образувал делото да наложи запор върху трудовото възнаграждение чрез изпращане и получаване на запорно съобщение от работодателя на длъжника.
В така представената ситуация, работодателят е получил запорно съобщение и има задължения по чл.508 от ГПК, които са следните:
Чл. 508. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
- признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
- има ли претенции от други лица върху същото вземане;
- наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;
- (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.
Работодателят има задължението в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение да даде отговор на съдебния изпълнител на посочените въпроси. Ако работникът получава възнаграждение, което е над несеквестируемия доход по чл.446 ГПК, то работодателят има задължението да удържа сумата по запора и да я нарежда на съдебният изпълнител.
Как би следвало да постъпи работодателят в създалата се ситуация? На първо място, да изчисли дали сумата на месечното трудово възнаграждение на работника е по-голяма или по-малка от минималната работна заплата. Ако е по-малка, то тогава няма задължението към този момент да прави удръжки. Въпреки това трябва да информира съдебният изпълнител. Ако сумата е по-голяма, то следва да информира съдебният изпълнител и след като удържи от работника сумата, представляваща секвестируем доход, да я нареди на частния съдебен изпълнител.
Това негово задължение не е еднократно, а продължава докато не получи изрично съобщение от съдебният изпълнител, че вдига/заличава наложения запор. Ако работодателят не е изпълнил задължението си да удържи сумата, то той става солидарно отговорен и отговаря лично за неудържаните суми пред взискателя:
Чл.512, ал.4 (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
Съответно, взискателят по изпълнителното дело може да предяви иск по чл.512, ал.4 ГПК към работодателя и да го осъди да му заплати неудържаните и неплатени суми от трудовото възнаграждение на работника към съдебния изпълнител. Взискателят би имал и правото да му бъдат присъдени разноските по образуваното дело и да насочи принудително изпълнение към работодателя за събирането им.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №4 от 11.03.2019 година по тълкувателно дело №4/2017 година на ОСГТК на ВКС:
„5. Лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки
наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето
задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото
задължено лице /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г., чл.
512, ал. 4 ГПК/.“
В обобщение, работодателят не следва да неглижира получените запорни съобщения, тъй като бездействието му може да бъде основание да бъде потърсена и неговата отговорност.
Надявам се отговорът ми да е бил полезен!
С уважение,
Адвокат Петър Хамбарлийски
Тел. 089 6 82 88 66