Закон за несъстоятелност на физическите лица
В Държавен вестник, брой №54 от 04.07.2025 година е обнародван Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). Много често във фейсбук групи съм срещал да го наричат Закон за личния фалит или Закон за вечния длъжник, но официалното му наименование е Закон за несъстоятелност на физическите лица. Може да прочетете пълния текст на закона ТУК.
С настоящата публикация имам намерение да запозная читателите относно основните моменти в закона – предмет, страни и компетентен съд. Ще споделя и моето мнение кое смятам, че няма да е работещо за длъжниците и защо. При интерес към статията, ще направя и втора част относно самата процедура по несъстоятелност.
I.Регламентираната в закона процедура за всички лица ли ще важи?
Законът се прилага само за неплатежоспособни добросъвестни длъжници, които желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство – съгл.чл.1, ал.1 от ЗНФЛ.
Съответно, съгласно Чл. 2. (1) Законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия.
(2) В случай че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по този закон и по Търговския закон, прилагат се разпоредбите на Търговския закон.
Какво означава това?
Означава, че ако сте регистриран по ТЗ като ЕТ, то производството по несъстоятелността ще се извърши по реда на Търговския закон, а не по реда на Закон за несъстоятелност на физически лица.
Ако вие сте регистрирани в регистър Булстат и упражнявате свободна професия, да речем като маникюрист, ако не сте плащали наема за салона си три месеца и вашият наемодател Ви е осъдил, то дори и да инициирате производство по несъстоятелност, то Вашият наемодател няма да може да се удовлетвори в това производство. Съответно той ще може по общия ред – с образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия да се удовлетвори от Вашето имущество.
II.Принципи на производството по несъстоятелност на физически лица
1.Производството започва по молба само на длъжника – чл.4 ЗНФЛ – за разлика от несъстоятелността на търговците, която може да започне и по молба на кредиторите.
2. В производството имат право да участват всички кредитори на длъжника – чл.5 ЗНФЛ – законът тук не е прецизен – всички кредитори за лични дългове, както уточнихме – кредитори на търговци или кредитори на лица, упражняващи свободни професии не могат да предявяват вземанията си в това производство.
3.В производството по несъстоятелност се разглеждат всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията чрез план за погасяване или извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите. – чл.6 ЗНФЛ
4.Длъжникът под страх от отговорност за вреди е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите. – чл.7 ЗНФЛ
III. Кои са страните в това производство?1.Неплатежоспобен длъжник
*Задълженията Ви да бъдат над 10 минимални работни заплати, тоест към настоящия момент поне 10 770 лева. Ако са по-малко, не може да се ползвате от процедурата по несъстоятелност.
* Повече от 12 месеца да не сте в състояние изцяло или частично да изпълните своите парични задължения.
*Да бъдете добросъвестен. Изключенията, които Ви правят недобросъвестен длъжник са много и са посочени в чл.9, ал.2 от Закона. Попаднете ли в някое от тях, то Вие отново няма да може да се ползвате от процедурата, уредена в закона.
Кога сте недобросъвестен длъжник?
Считам, че т.2, 3,4,5 6, 10 и 11 са често срещани предпоставки, които биха Ви направили недобросъвестен длъжник. Пълния текст на закона може да прочетете в линка горе, тук само ще маркирам:
т.2 – били сте работоспособен, по през последната година, преди подаване на молбата не сте упражнявали трудова или друга дейност – с други думи, ако сте в сивата икономика, работите без осигуровки и ви се плаща на ръка, то вие сте недобросъвестен длъжник.
т.3. през последните 3 години сте извършил нарушение на задължение за деклариране на доход или имущество – тук ще се изисква справка от НАП за подадените от Вас годишни данъчни декларации, ако сте имали имот и сте получавали наем, дали е бил деклариран.
т.4 безвъзмездно сте се разпоредили със свое имущество на значителна стойност през последните три години или сте учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение.
т.6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35; – пример: продали сте колата си, чиято пазарна стойност е 25 000 лева, а в договора сте записали, че я прехвърляте за 6000 лева.
т.10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
т.11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35. – ако сте дарявали или продавали имущество на роднини през последните две години, то вие сте недобросъвестен длъжник.
2.Кредитори на несъстоятелността = събрание на кредиторите
Чл. 15. (1) Кредитори на несъстоятелността са лицата, които имат вземане към длъжника независимо от вида и момента на възникването му.
Национална агенция за приходите като представител на държавата НЕ участва в това производство. В уредената процедура не могат да се предявяват публични вземания, съответно и при успешно проведена процедура по несъстоятелност, длъжникът няма как да се освободи от публичните си задължения. За него остава възможността да изтече абсолютната 10-годишна давност за публични задължения, регламентирана в ДОПК.
3.Синдик
Чл. 19. (1) Синдикът е физическо лице, на което е възложено осъществяването на правомощията по чл. 20.
Чл. 20. (1) Синдикът има следните правомощия:
- упражнява контрол върху сделките на длъжника;
- издирва и уточнява имуществото на длъжника;
- при предвидените в този закон условия прави искания за прекратяване на договори, по които длъжникът е страна;
- участва в производствата по делата на длъжника;
- събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в специална банкова сметка, която не подлежи на запор;
- с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка със запазването на неговото имущество;
- уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания;
- предлага план за погасяване на задълженията на длъжника с негово съгласие;
- осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
- извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.
IV.Кой е компетентният съд разглежда производствата по несъстоятелност на физическите лица?
Чл. 25. (1) Компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физически лица е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата.
(2) Изменение на подсъдността по споразумение на страните не се допуска.
(3) Промяната на настоящия адрес на физическото лице длъжник в хода на производството не влияе на определянето на компетентния съд по несъстоятелността.
V.Моето мнение относно приетия Закон за несъстоятелност на физическите лица
Ако сте чели по-внимателно, вероятно и Вие смятате като мен – не смятам, че с така приетия закон ще могат да се постигнат целите, уредени в чл.3, ал.1 – „да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.“
На първо място, макар законът да е за несъстоятелност на физически лица, то кръгът на лицата доста се стеснява предвид това, че не обхваща задължения, произтичащи от упражняване на свободна професия, от задължения по поръчителство. Ако задълженията ти са под 10 770 лева, то също не си сред лицата, които могат да инициират подобно производство. Допълнително кръга на лицата, които могат да се ползват от закона, се стеснява от посочените изключения, които правят едно лице недобросъвестен длъжник.
На следващо място, имаш право само на един път да подадеш молба за откриване на производство по несъстоятелност и преди това много внимателно трябва да прецениш дали си добросъвестен длъжник. Съгласно Закона – чл.34, т.4 – „не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника.“
На трето място, много голяма част от лицата не осъзнават, че производството по несъстоятелност на търговци по реда на Търговския закон си е доста скъпо производство – дължат се такси, месечно възнаграждение на синдика. И в производството по несъстоятелност на физически лица е уредено участието на синдик, което означава, че ще му се заплаща възнаграждение и то не малко – сметнете вие колко минимални работни заплати ще получи синдикът за извършването на своите действия:
Чл. 22. (1) Синдикът има право на еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при първото извършване на всяко от следните действия:
- съставяне списък на приетите вземания;
- извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;
- изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;
- изготвяне на сметка за разпределение.
(2) При осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер 2 на сто от стойността на осребреното имущество.
(3) Синдикът има право на допълнително възнаграждение за участието си в съдебни дела, по които страна е длъжникът. Размерът на възнаграждението се определя от съда по несъстоятелността на части или като цяло съобразно фактическата и правна сложност на производството и неговата продължителност.
Чл. 16. (1) В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред:
- вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;
- вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;
- разноски по несъстоятелността; – в това число възнаграждение за синдик (бел-моя)
Надявам се информацията да е била поднесена достъпно, за да може да разтълкувате разпоредбите на закона. Надявам се публикацията да ви е била полезна!
С уважение,
Адвокат Петър Хамбарлийски
Тел. 089 6 82 88 66
Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3
Още публикации на правни теми и актуална информация за законови изменения, може да откриете в моята Фейсбук страница – Адвокат Петър Хамбарлийски
Ще се радвам да ме последвате!
Използвано изображение от freepik.com