Прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие

За по-изчерпателен отговор,  следва да анализираме разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, която гласи:

Чл. 325. (1) (Предишен текст на чл. 325 – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

В хипотетичната ситуация, която Ви представих, има две нарушения  от страна на работника на процедурата по чл.325, ал.1, т.1 КТ. На първо място – желанието на работника А. да прекрати трудовото си правоотношение не е било изразено в писмена форма. Писмената форма на предложението на която и да е от страните за прекратяване на трудовото отношение по взаимно съгласие е задължително условие за валидността. На второ място, то не е било отправено към работодателя (дружеството) чрез неговия законен представител, а до началник на отдела.

И работодателят е допуснал нарушение на процедурата – в случай, че той е искал да удовлетвори желанието на работника и да защити своите интереси, е следвало да отправи писмено предложение до работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Работникът щеще да има 7-дневен срок от получаването на предложението да посочи дали го приема, или го отхвърля.

В представената ситуация, подписването на Заповедта за прекратяване по взаимно съгласие от страна на работника, няма как да санира пороците в процедурата по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Заповедта има само декларативно действие – с нея се констатира едно вече постигнато съгласие между страните – едната страна е отправила писмено предложение, а другата писмено го е приела.  В казуса няма валидно отправено предложение за прекратяване на трудовия договор, тъй като не е спазена формата за действителност, съответно няма как да има и валидно приемане на това предложение. Налице е незаконосъобразно прекратяване на трудовото отношение.

Из мотивите на решения по аналогични казуси от съдебната практика:

„Разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ предвижда, че взаимното съгласие на страните трябва да е изразено писмено, което означава, че свидетелските показания за установяване съгласието на И. Д. за прекратяване на трудовия договор са били недопустими съгласно чл.164, ал.1 от ГПК. Законосъобразното прекратяване на трудовия договор с И. Д. не се установява с други доказателствени средства. Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, т.1 от КТ. На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор .“ – Решение №383 от 29.11.2012 година по г.д. 141/2012 година, ВКС.

 „…решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109 от 2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС, според която подписът под датата на връчването на заповедта удостоверява само връчването, но не представлява писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор. В същия смисъл са и решения № 395 от 7.3.2006 г. по гр. д. № 1288/2005 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 326 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ГК, ІV ГО на ВКС и 923 от 22.02.1995 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на ВС.“ – Решение №383 от 29.11.2012 година по г.д. 141/2012 година, ВКС.

„Всяка от страните трябва да изрази волята си за това ясно , категорично и безусловно, с всички изисквания за едностранните волеизявления. Предложението може да бъде направено от всяка една от страните, като не е необходимо да бъде мотивирано. Волеизявленията следва да са писмена форма, която е условие за тяхната действителност. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съвпадението означава , че волята и на двете насрещни страни е с едно и също съдържание за прекратяване на трудовия договор и тази еднопосочност на волята на двете страни и нейното покриване създава т.нар. взаимно съгласие.“ – Решение №60462 от 15.07.2020 година по гр.дело №245/2020 година по описа на Районен съд – Смолян.

Надявам се статията да ви е била полезна! За да защитите своите права, търсете съдействие от адвокат, който може в най-пълна степен да представи вариантите да получите адекватна защита.

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел. 089 6 82 88 66

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3