Задължителна информационна среща по медиация

В Държавен вестник, брой 55 от 08.07.2025 година  бяха обнародвани промените в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за медиацията, свързани с уредбата на задължителната информационна среща по медиация между страните по съдебните дела, образувани пред гражданските съдилища. Запознат съм с процедурата по доброволна медиация, тъй като успешно съм завършил курс при сдружение „Център за разрешаване на спорове“, а от 12.12.2022 година съм вписан като медиатор в Регистъра на медиаторите към Министерството на правосъдието. Акцентът ми в настоящата публикация ще бъде да обясня какво представлява медиацията и законовата промяна какви задължения създава на страните.

1.Какво представлява медиацията?

Определението, дадено в Закона за медиацията е следното:

Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Ще Ви го обясня с пример. Вие сте собственик и управител на дружеството „ААА“ ЕООД и продавате уреди за дома. Ваш клиент е дружеството „ВВВ“ ЕООД, който купува уредите от Вас и ги препродава в неговите магазини. За извършените сделки сте сключили договор за покупко-продажба и сте издали данъчни фактури, в които е регламентирано, че срокът за доброволно плащане е 14-дневен, считано от предаване на стоките. Изминали са 30 дни от предаването на стоките, но не сте получили нито пълно, нито дори частично плащане от „ВВВ“ЕООД.  Пред Вас са налице няколко законни J хипотези –  да преприемете действия по съдебен ред като сезирате компетентния съд с искова молба или със заявление за издаване на заповед за изпълнение, или да опитате извънсъдебно чрез медиация да уредите отношенията си.

Какви биха били пречките от осъществяване на процедура по медиация между страните? – Ако дружеството „ВВВ“ ЕООД чрез законния си представител откаже да се яви, не желае да участва. Вие нямате възможност да го задължите да присъства, тъй като медиацията, инициирана извънсъдебно е изцяло доброволна. В този случай, Вашата защита би се реализирала само по съдебен ред.

Какви биха били ползвите от проведена процедура по медиация? – Медиаторът е напълно неутрален, той не е нито в ролята на съдия, нито в ролята на адвокат – не взима позиция, не съветва страните. Вие избирате кой или кои лица да бъдат Ваши медиатори – лица, вписани в регистъра на медиаторите или може да се обърнете към център за разрешаване на спорове. Страните имат пряк конктакт помежду си, ако медиаторът е добре подготвен, той може да зададе правилните въпроси, с които страните да изяснят причините зад поведението си.. Възможно е чрез взаимни отстъпки да постигнат решение на казуса, което ги удовлетворява много повече, отколкото съдебното решение. Голям плюс е и бързината, с която се разрешава казусът. В зависимост от поведението и намерението на страните, казусът може да бъде решен в рамките на от една до три и повече срещи. Със сигурност по-кратък период, отколкото траят съдебните производства и последващите изпълнителни производства.  

Медиацията не е приложима само при договорните отношения. Доброволна медиация също би била подходяща при разрешаването на семейни спорове, свързани с развод, упражняване на родителските права. Тъй като семейните казуси не са област, в която работя като адвокат, няма да давам конкретен пример.

Законът урежда кои спорове могат да са предмет на доброволната медиация – инициирана от страните:

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.

2.Промяната в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от 08.07.2025 година във връзка с въвеждането на информационна среща по медиация

Медиацията, уредена в ГПК не е тази доброволна медиация, за която Ви разказах в предходната точка. Тя не се осъществява в конкретно избран от Вас център по медиация или медиатор, а от медиатор към съдебен център по медиация към съответния съд.  В тази хипотеза вече е налице един правен спор, сезиран е гражданският съд и съдът е определил, че следва да се проведе задължителна информационна среща по медиация с личното присъствие на страните.

Логичните въпроси са два – за всички дела ли ще има такава задължителна информационна среща и кой ще плаща провеждането на същата?

По втория въпрос – първата информационна среща по правило се заплаща от бюджета на съда, НО Страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81.“ Неявяването ви лично на тази информационна среща без уважителни причини, може да Ви струва 150 лева, които да следва да заплатите на съда.

По първия въпрос – задължителната информационна среща не е предвидена за всички дела, но са посочени достатъчно голям брой и вид дела:

Чл. 140а. (1) Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. управление на съсобствена вещ или разпределяне на нейното ползване по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
5. разрешаване на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
6. изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода;
7. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
8. издръжка;
9. възнаграждение или обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
10. парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.;
11. парично или непарично вземане по търговски спор по чл. 365, т. 1 без оглед на цената на иска.

(2) Съдът задължава страните в случаите по ал. 1, когато прецени, че спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:

1. между страните съществуват трайни отношения;
2. между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;
3. по делото са предявени няколко иска или насрещни претенции;
4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
6. основните факти, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

Моето мнение във връзка със законовите промени е, че единствено практиката би дала отговор дали ще доведат до положителни промени, или по-скоро негативни. Ако по част от производствата се постигне разрешаване на казуса в процедура по медиация, то тогава делата пред съдилищата биха били по-малък брой, съответно съдиите ще имат възможност по-бързо да извършват съдопроизводствените действия по другите дела.

Това, което ме притеснява като адвокат е, че ако едната от страните не е представлявана от адвокат, а другата е, то тогава има вероятност да бъде убедена да сключи споразумение, което е преимуществено от полза за другата страна. В тази хипотеза, медиаторът поради своята неутралност по отношение на спора и ако взетото решение не е крайно неизгодно и не противоречи на закона, няма как да вземе отношение и да съветва страната. В този случай би се постигнала бързина при разрешаването на спора, но разрешението няма да отговаря в максимална степен на законодателството и правата и задълженията на страните.

В заключение, насърчавам страните по един спор да опитат да разрешат казуса си извънсъдебно чрез доброволна медиация. Но относно задължителната информационна среща, като адвокат, моето становище е лицата да се явят лично, но да ангажират и адвокат, който да присъства заедно с тях, за да бъдат сигурни, че процедурата е осъществена в съответствие със закона и техните интереси са били защитени в максимална степен.

Надявам се информацията да Ви е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел. 089 6 82 88 66

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3