Обжалване на възбрана и опис от ЧСИ

Предвид интереса относно предходната статия за секвестируемостта на единственото МПС на едно лице, реших да продължа поредицата с въпросите, свързани с изпълнителния процес. В настоящата публикация ще разгледам хипотетичната ситуация с налагането на възбрана от ЧСИ чрез вписването на същата в Служба по вписванията.

Основният въпрос, който ще разгледам е основателна ли е жалбата на длъжника по едно изпълнително дело, с която обжалва действията на съдебния изпълнител, с които налага възбрана и извършва опис на единственото жилище на длъжника.

Тъй като от обратната връзка разбирам, че най-добре разбирате публикациите ми чрез дадените примери, ще ви представя един хипотетичен казус. Лицето А. е изтеглило потребителски кредит от Банка Б. в размер на 10 000 лева. В един момент спира да плаща, банката подава Заявление по чл.417 ГПК до съда и се снабдява с изпълнителен лист за непогасената част от кредита и лихвите в размер на 7500 лева. Образува се изпълнително дело срещу лицето А., като по възлагане на взискателя – банката Б. ЧСИ налага възбрана и извършва опис на единственото жилище на лицето А., в което тя живее, заедно със съпруга си В. и своето дете. Притеснена от възможността да остане без дом, тя подава възражение срещу извършените възбрана и опис от ЧСИ. Следва ли съдът да уважи жалбата и да отмени действията на ЧСИ?

Тъй като отговорът е много кратък и има задължителна съдебна практика по въпроса (Тълкувателно решение от 26.06.2015 година по тълкувателно дело 2/2013 година на ОСГТК на ВКС) за пълнота на изложението, ще изясня и някои допълнителни термини по казуса.

1. Какво трябва да разбираме под несеквестируемо жилище – съгласно чл.444, т.7 ГПК: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

В казуса съм споменал, че длъжницата А. живее в единственото си жилище заедно със своя съпруг В. В тежест на длъжника ще бъде да установи несеквестируемостта на жилището. Това означава тя да докаже, че тя и нейният съпруг, както и детето им не притежават друго жилище. Смятам, че е важно за читателите да разберат, че друго жилище може да бъде в съсобственост с трето лице, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл.39, ал.2 ЗС. Тоест друго жилище може да бъде идеална част от друг жилищен обект.

Но да приемем, че нито лицето А., нито съпругът ѝ В., нито детето им притежават друго жилище и жилището по казуса е несеквестируемо. Законосъобразни ли са действията на ЧСИ по вписване на възбрана и извършване на опис?

Отговорът е Да, не са в противоречие със закона действията на ЧСИ, с които се налага възбрана и се извършва опис на несеквестируемо жилище. Ако лицето А. подаде жалба срещу тях, съдът ще следва да я отхвърли, тъй като несеквестируемостта на непотребими вещи е забрана за тяхно осребряване. Налагането на възбрана върху тях е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника. Наложената възбрана не пречи на длъжника  да ползва имота си.

Относно извършването на опис на несеквестируема вещ (единственото жилище) – да, то също е законосъобразно. Аргументът е от задължителната съдебна практика – т.1 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 година по тълкувателно дело №2/2013 година на ОСГТК на ВКС – „Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими  изпълнителни действия.“

Незаконосъобразно би било действие, насочено към осребряване на този имот – когато има насрочване на публична продан и последващи изпълнителни действия в процедурата.

Надявам се публикацията ми да Ви е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел. 0896828866

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3, оф.1