Съдебна практика по откази за обявяване на ГФО в ТРРЮЛЦ
С настоящата публикация отново напомням, че срокът за публикуване на ГФО за 2024 година изтича на 30.09.2025 година. Всички законни представители на дружества, които са имали дейност през календарната 2024 година имат задължение да изготвят и подадат ГФО на представляваното от тях дружество, в противен случай могат да бъдат санкционирани. Повече по този въпрос може да прочетеш в публикацията „Изтича срокът за публикуване на ГФО за 2024 година“.
Основната тема днес обаче е един въпрос, който дори може и да не сте си задавали, ако до момента не сте получавали отказ за обявяване на ГФО, а именно – има ли ограничение в големината на сканирания/електронния документ, подаден към Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, когато подавате заявление за обявяване на ГФО?
Какво ни казват от Търговския регистър:
За услуги от ТРРЮЛНЦ:
Максимално допустим размер за един файл е 8 МВ
При надвишаване на посоченото ограничение, е необходимо да проверите дали сканираните документи са в черно/бял формат, както и намалите резолюцията на която сканирате или да ги разделите на части, така че да не надвишават ограничението за един файл – 8М
Съгласно указанията, които са дали в сайта си, максимално допустимия размер за един файл е 8 МВ, а ако го надвишава – файлът трябва да се раздели на части, всяка от които да е под 8 МВ. Но какво ни казва съдебната практика? Спазват ли ДЛР това правило?
В Решение №940 от 21.07.2023 година по т.д. № 1005/2023 година на СГС, т.о, VI-14 и в Решение №25 от 29.05.2024 година по т.д. № 45/2024 година на Окръжен съд – Кърджали са разгледани сходни казуси, при които фактическата обстановка е следната: подадени са заявления за обявяване на ГФО на акционерни дружества, чиито ГФО се състои от няколко части – ГФО, одиторски доклад и доклад за дейността. ГФО е подписан с електронни подписи от всички лица, които имат това задължение по закон. Заявлението е подадено, но както всички знаем – не се разглежда веднага, а изтича дълъг период от време – месеци или дори години. След година длъжностното лице дава указания на заявителите да представят ГФО в размер до 8МБ, като същият може да бъде разделен на части. Заявителите изпълняват указанията, но чрез разделянето на файла на части се губи възможността да се проверят (верифицират) електронните подписи на лицата, които са ги подписали. Заради липсата на тази възможност, ДЛР постановява отказ, който е обжалван пред компетентния Окръжен съд.
Законосъобразен ли е постановения отказ на длъжностното лице и следва ли съдът да го отмени?
Отговорът е, че постановеният отказ е незаконосъобразен и съдиите по двете дела са ги отменили. Мотивите им за това са, че съгласно чл.17 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане на документите, подписани с КЕП. А въведеното ограничение в размерите на файловете противоречи на чл.2а, т.2 ЗТТРЮЛНЦ, с който се насърчава използването на електронен документ и електронен подпис. Въведеното ограничение представлява възпрепятстване на добросъвестния заявител да обяви съответния документ по партидата на дружеството.
Съгласно т.23 от Преамбюла на Регламент ЕО №910/2014 година доколкото регламентът създава задължение за признаване на удостоверителната услуга, тази удостоверителна услуга може да бъде отхвърлена само ако носителят на задължението не може да я прочете или провери по технически причини извън неговия пряк контрол. Съдиите по горепосочените дела са приели, че максимално допустимия размер на прикачения файл не се явява техническа причина извън прекия контрол на служителя на ТРРЮЛНЦ (респективно, на самата Агенция по вписванията). Следвало е ДЛР да се установи наличието на електронен подпис с всички останали допустими доказателствени средства, включително декларациите, които са прикачили заявителите за истинността на представените документи и че първоначално подаденият ГФО е подписан с техен валиден КЕП.
Какви практически изводи можем да си извадим от представените казуси?
Моето мнение, което моля да не се приема за правен съвет и консултация, е когато подавате заявление за обявяване на ГФО и имате възможност, то компресирайте файловете в размер, който да е в ограниченията, дадени от ТРРЮЛНЦ – до 8 МВ.
В случай, че подавате ГФО, който се състои от одиторски доклад и доклад за дейността, се подгответе като се подпише електронно един голям файл с всички части, но подготвите и ГФО на части и те също се разпишат.
Ако получите отказ за обявяване на ГФО, жалете този отказ, защото както видяхте, съдебната практика приема, че ограничението в големината на файловете не е техническа причина извън контролна на Агенция по вписванията. Но в случай, че подадете жалба срещу отказа чрез адвокат, ще имате разноски за хонорара му в охранителното производство. Доверете се на адвокат, който може да проучи казуса Ви, отговори на въпросите Ви и Ви изготви добре написана жалба, която да защити Вашите интереси. Задължението за подаване на ГФО е регламентирано в няколко закона и ако получите отказ и не го обжалвате, рискувате да бъдете санкционирани Вие като законен представител, и самото дружество – с имуществена санкция, която може да бъде много сериозна, ако нетните приходи през годината са в голям размер.
В следваща публикация ще разгледам по-подробно въпроса какви такси се дължат за обжалване на отказ за обявяване на ГФО и в случай, че решението е във Ваша полза, дали Ви се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Надявам се публикацията да Ви е била полезна!
С уважение,
Адвокат Петър Хамбарлийски
Тел. 0896828866
Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3
Още публикации на правни теми и актуална информация за законови изменения, може да откриете в моята Фейсбук страница – Адвокат Петър Хамбарлийски
Ще се радвам да ме последвате!
За уговаряне на консултация и при необходимост от съдействие, може да се свържете с мен на телефон 0896828866 в работни делнични дни от 09 до 17 часа. Ще се радвам да разрешим заедно Вашия казус! Приоритетно работя в Пловдив и областта, както и онлайн, когато казусът го позволява. Благодаря за разбирането!
Image source: freepik.com

