Право на разноски при отменен отказ на за обявяване на ГФО

С настоящата публикация продължавам линията, която захванах този месец – а именно да информирам по въпросите, свързани със задължението за обявяване в Търговския регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) на Годишния финансов отчет за 2024 година. Може да се запознаете с предишните публикации– „Изтича срокът за публикуване на ГФО за 2024 година“ и „Съдебна практика по откази за обявяване на ГФО в ТРРЮЛНЦ“ .

Днес накратко ще коментирам въпроси, отговорите, на които може би мнозина от Вас вече знаят, но за други, които не са се сблъсквали с тази ситуация, може и да се изненадат каква е законовата уредба и съдебната практика по въпроса.

1.Каква държавна такса  за съдебното производство се дължи при обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията към ТР да обяви ГФО?

Отговорът е, че вече не се дължи държавна такса за производството пред компетентния Окръжен съд, който разглежда жалбата срещу отказа на длъжностното лице. Но и тук има едно противоречие между Тарифата за държавните такси, събирани  от Агенция по вписванията  и Закона за ТРРЮЛНЦ. По правило от Тарифата (която е подзаконов нормативен акт), за разглеждане на жалба срещу постановен отказ от длъжностно лице по регистрацията се заплаща държавна такса по сметка на компетентния съд в размер на 50 на сто от съответната такса по Раздел IIа от „Тарифата за държавните такси(тоест в зависимост дали е подаден на хартиен носител – 20 лева или по електронен път – 10 лева), събирани от Агенцията по вписванията“. НО съгласно чл.12, ал.3 от Закон за Търговския регистър и РЮЛНЦ „държавна такса за обявяване на актовете по чл.6, ал.3 не се дължи“ (сред тях попада и ГФО). Предвид това, че Законът е по-висш нормативен акт от Тарифата, то това означава, че не се събира държавна такса за обжалване отказ за обявяване на ГФО.

2.А ако чрез съдебното си решение съдът отмени отказа на длъжностното лице, следва ли да присъди разноските за адвокатско възнаграждение?

За жалост практиката на съдилищата е да не присъждат разноски за платеното адвокатско възнаграждение. Тоест няма да може да си съберете обратно платеното възнаграждение от Агенция по вписванията.

Да, и  по този въпрос има особеност. Съдебното дело, което се образува по подадената жалба е търговско дело и се разглежда от компетентния Окръжен съд. За неговото протичане важат правилата на ГПК и в частност регламентациите за Охранителното производство (чл.530-чл.607 ГПК).  Общото правило на чл.78, ал.1 ГПК обаче не се прилага – „заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“ Важи и се прилага правилото на чл.541 ГПК – „разноските по охранителните производства са за сметка на молителя“.

Ето и какво казва съдебната практика по въпроса – Решение №13 от 09.01.2025 година по т.д. №8/2025 година на Окръжен съд – Пловдив: Вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства.

Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о.,определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

3.Предвид константната практика на съдилищата за неприсъждане на разноски, следва ли да търсите помощ от адвокат, когато имате отказ за обявяване на ГФО?

Да, факт е, че съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа се дължи възнаграждение на адвоката за процесуално представителство в размер на 750 лева, което Вие ще следва да му заплатите. Но при необжалване на отказ за обявяване на ГФО се счита, че Вие не сте изпълнил законовите си задължения и подлежите на санкция от органите на Национална агенция за приходите. Ако през календарната година сте реализирали сериозни нетни приходи, то и имуществената санкция, която ще Ви наложат би била много сериозна – в пъти по-голяма от адвокатското възнаграждение. Заради това, ако сте получили отказ от ДЛР от Търговския регистър, потърсете адвокат, който да Ви консултира и да предприемете адекватни действия за защита на правата Ви!

Надявам се публикацията да Ви е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел. 0896828866

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3