Публична продан на ателие, използвано за живеене

Продължавам със статиите по повод изпълнителния процес. В предишни мои публикации съм разгледал въпросите за налагане на възбрана върху единственото жилище и  кога единственото жилище на длъжника и неговото семейство е секвестируемо и кога е несеквестируемо. Ако не сте ги чели все още, потърсете ги в категорията „Изпълнителен процес“. Ще Ви бъдат интересни, а вярвам и полезни. Днес ще разгледам една по-рядко срещана хипотеза – ако Вие сте взискател по едно изпълнително дело и от справка от Службата по вписванията установите, че Вашият длъжник има само недвижим имот, който представлява ателие, но живее в него със семейството си– ще можете ли да насочите принудително изпълнение към ателието и същото да бъде продадено на публична продан?

На пръв поглед казусът изглежда ясен, нали? Законът защитава само жилищата, не и ателиета. Е, по-добре забравете какво знаете по въпроса и прочетете какво имам да Ви представя като информация.

Спорният въпрос тук е как следва да се тълкува  разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК – разширително (т.е и ателието, ползвано за жилище да се ползва със защитата) или стеснително (несеквестируемостта да е само за жилища). Ако четем и тълкувате буквално текста на закона, несеквестируемо е единственото жилище на длъжника и членовете на семейството му. Но ателието за творческа дейност по своето предназначение не представлява жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ. Задължително ли е да е преминала успешно промяна на статута на ателието в жилище по реда на чл.147а ЗУТ, за да може да придобие статут на несеквестируема вещ и взискателят да не може да насочи принудително изпълнение?

Много въпроси зададох, време е да си дадем отговори на тях.

„Ателие“ по смисъла на чл.38, ал.1 и ал.3 и чл.39, ал.1 от ЗУТ представлява обособено в сградата помещение, което е с предназначение за служи за задоволяване на индивидуална творческа дейност. Параграф 5, т.30 от ДР на ЗУТ ни казва, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а според нормата на чл.40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Но на практика знаете какво може да се случи – едно ателие да се ползва за живеене и да притежава всички необходими характеристики на жилището по чл.40, ал.1 ЗУТ – вход, жилищно помещение, баня и тоалетна, кухненски бокс. Заради това в някои от съдебните решения се приема, че дори самият ЗУТ, в параграф 5, т.29 и т.29а приравнява ателието на жилище по повод определяне на предназначението на сграда, в която са изградени.

И ето отговора на нашата тема – според част от съдебната практика, независимо от това, че не изпълнена административната процедура по промяна на предназначението на ателието в жилище, ако същото е единственото жилище за длъжника и неговото семейство, същото ще бъде несеквестируемо. Съответно, взискателят по изпълнителното дело няма да има правото да насочи принудително изпълнение, а ако същият възложи и ЧСИ продаде на публична продан, то тогава длъжникът ще може да търси и имуществена отговорност на ЧСИ за настъпилите вреди от неговите действия.

Не го приемайте като правен съвет, но винаги по изпълнителни дела, независимо дали сте взискател, или длъжник, се доверете на адвокат, който може да Ви консултира относно развитието на изпълнителния процес и да осуети извършването на незаконни действия.

Надявам се информацията да Ви е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел.0896828866

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3