Становище на НАП относно получаването на „бакшиш“

Смятам, че информацията би била от голяма полза за всички работещи в ресторанти, собствениците на такива, фризьори, маникюристи и всички други лица, които при изпълнение на дейността си получават бакшиши.

 

Накратко:

По прилагането на ЗДДС – когато сумата се предоставя доброволно от клиента под формата на „бакшиш“ и той определя в какъв размер да бъде, върх1 същата сума не следва да се начислява ДДС.

 

Когато плащането на бакшишът е в брой или с ПОС терминал, ще трябва да се спазват определени изисквания. Първо, правилно било да се отчита в група А (с 0% ддс) и да е в отделен департамент „Бакшиши“. На второ място, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗДАВА КАСОВ БОН ЗА ПЛАТЕНИЯ ОТ КЛИЕНТА БАКШИШ.

Когато клиентът предварително е заявил какъв бакшиш иска да ви остави, тогава в касовия или систимен бон трябва да включите и бакшиша. Ако обаче клиентът ви остави бакшиш след като си е платил сметката, ще трябва да издадете нов касов бон за получения бакшиш.

 

Относно третирането на бакшиша по ЗДДФЛ – доходите, получени от бакшиш ще се смятат за доходи, получени от трудова дейност (пример – сервитьор, който работи на трудов договор). Приема се, че бакшишът представлява допълнително възнаграждение от работодателя за работника и ще се третират като ОБЛАГАЕМ ДОХОД, т.е ще се дължи данък общ доход.

 

Следвайки логиката, няма да се изненадате, че бидейки доход във връзка с трудовата дейност на лицата по трудовото правоотношение, бакшишът се явява елемент на брутното трудово възнаграждение и върху него се дължат задължителни осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО). ИЛИ СЕ ЯВЯВА ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.6, АЛ.2 ОТ КСО.

 

А относно прилагането на ЗКПО за работодателя – бакшишът ще се явява приход, признат за данъчни цели и участва при формиране на данъчния финансов резултат. При получаването на бакшиш ще се реализиря счетоводен приход. Разпределяне на получените средства ще представлява счетоводен разход за допълнителни възнаграждиния, който е признат за данъчни цели.

 

Относно действието и характера на това Становище, считам, че трябва да се приема издадено по чл.10, ал.1, т.4 ЗНАП – „4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;“