Глоби за нарушения на ЗДвП, заснети от друг участник,а не от полиция?

С настоящата публикация ще разгледам един въпрос, който вълнува мнозина.Вече има камери навсякъде – тол камерите засичат средна скорост, установяват и други нарушения, ще се налагат глоби. За наблюдение в търговските обекти и в частните имоти на лицата се поставят охранителни камери, за да се намали рискът от кражби. И все повече водачи на автомобили поставят видеорегистратори, които снимат движението, докато пътуват.Светът на Джордж Оруел, в който Големият брат вижда всичко е все по-реален.

Но да се върна на основната тема – ако извършите нарушение на място, на което няма тол камери, общински камери, стационарни и мобилни камери на МВР, можете ли да бъдете глобени за извършването на нарушението? Ако непосредствено зад Вас е шофирал друг водач на МПС, който има включен видеорегистратор и го е записал, неговият запис ще бъде ли годно средство, за да се бъде установено нарушението и да бъде наложена санкция-глоба?

Отговорът е ДА, но все пак трябва да се изяснят няколко въпроса. Ако водачът, установил нарушението, изпрати видеозапис от устройството си, то той ще следва да бъде призован като свидетел при съставянето на АУАН. На второ място, със записа от видеорегистратора не могат да се установят всички нарушения по ЗДвП. Видеорегистраторът не е годно средство, с което да се докаже, че сте шофирал с превишена скорост, но пък записаният материал ще даде информация на МВР, че сте минал на червено или пък сте нарушили пътен знак.

Това означава ли, че всеки недоброжелател може да снима и монтира записи, така че да ни вмени извършването на нарушение? – Не, ако някой си позволи да монтира записи, при обжалването по съдебен ред може да се установи с експертиза. Записите от видеорегистраторите и охранителните камери трябва да бъдат в резултат от непрестанно заснемане, а не нарочно да бъдат съставени за административнонаказателното производство.

А може ли нарушението да бъде заснето и установено чрез запис от мобилен телефон/смартфон? – Според съдебната практика, която намерих – Не, тъй като записването от физическо лице с телефон би било преднамерено тайно записване или подслушване, т.е нарочно създаване на запис от физическо лице, заобикалящ правилата на НПК.

За по-любознателните, на които темата им е интересна, давам примери от съдебната практика.

„При оценка на вещественото доказателство и съдържащият се в него клип съдът взе предвид,че последният е съставен не нарочно за административнонаказателното производство. Всъщност процесът за заснемане на видеорегистраторът зависи единствено от това да бъде включен и след това заснема непрестанно. В тази връзка съдът намира, че следва да се приеме като валидно, допустимо и необходимо доказателство по делото, тъй като по него се съдържат следи от нарушението. Константна е съдебната практика на ВКС относно кредитирането с доверие на такъв тип записи, които са направени от охранителни камери (подобни на видеорегистратора по начин на работа), доколкото последните не са съставени изключително за конкретното производство.Същото и в контекста на конституционно гарантираното право на лицата на личен живот и забраната лицата да бъдат заснемани, фотографирани без знанието им или въпреки изричното им несъгласие. Впрочем в случая не самото лице е било записано, а единствено управлявания от него автомобил, което и изключва случая от обхвата на посочената норма.” – Решение № 982 от 16.05.2022 година по анд №6269/2021г., Районен съд – Пловдив.

„Именно с оглед на това той е доброволно предаден от свид. Т. на органите на досъдебното производство и е приобщен към доказателствения материал. ВКС вече е имал повод да укаже в практиката си, че случайно създадените фото-, видео-, кинозаписи и пр., вкл. записите, създадени чрез предварително поставени на обществени места камери е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения процес с оглед на способността им да допринесат при разкриването на истината, като при съмнение, автентичността им може да се проверява с всички процесуални способи, вкл. и по експертен път (в тази насока напр. Р-390-2009 по к.д. № 393/2009 г., ВКС, ІІ н.о.)” – Решение №206 от 15.01.2019г. по н.д. №913/2018г., ВКС, III н.о.

„Записът от охранителна камера е от категорията на т.нар. „извънпроцесуални записи“, които съгласно практиката на ВКС се приемат за допустим доказателствен източник. Следва да се посочи, че т.нар. „случайни записи“ са допустими веществени доказателства. В свои решения ВКС е имал подов да отбележи, че този вид доказателства – записи от техническите средства, са „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ (Решение №368/2011 г. по н.д. №1778/2011 г. II НО на ВКС) и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда.

В практиката си ВКС е приел, че видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера, може да бъде доказателство в наказателния процес /т. нар. „случаен“ запис/. Тези записи са т.нар. „случайни“ – не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 384/22.12.2014 по дело № 1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.).” – из мотивите на Решение №20698 от 21.10.2024г. по адм.дело № 7777/2024г, Административен съд – София-град.

 „ВКС сочи, че новите видео и звуко записващи технологии, инкорпорирани в мобилните телефони, правят вмешателството в личния живот много по-възможно и по-всеобхватно и същевременно са много по – достъпни за гражданите. Разликата между видеозаписите от охранителна камера, поставена на публично място, и тези, направени от частно лице на публично място, е само в това, че в първия случай няма намеса на физическо лице, докато във втория случай той се извършва от физическо лице. Следователно и в тези случаи също би следвало да е налице т. нар. „случаен“ запис и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена.

 Различна би била ситуацията, когато едно частно лице преднамерено тайно записва или подслушва друго лице за да го уличи в извършване на престъпление, т.е. нарочно създава таен запис, явно заобикалящ правилата на НПК, и правото на заподозрения да не се самоуличава в престъпление.” – из мотивите на Решение №20698 от 21.10.2024г. по адм.дело № 7777/2024г, Административен съд – София-град.

Надявам се информацията да е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел.0896828866

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов” №68, ет.3