Може ли да жалим след като платим глоба в намален размер

Случвало ли Ви се е да попаднете в ситуация, в която извършвате нарушение по  Закона за движение по пътищата? И в точно този момент Ви спира полиция и Ви пише акт. От акта виждате коя норма от ЗДвП сте нарушили и каква глоба ще Ви наложат.

За да продължите движението си нормално и за да бъде фокусът Ви върху автомобила и останалите участници в движението, решавате, че  когато Ви бъде връчено наказателното постановление ще платите солената глоба с намалението, а след това ще го жалите пред съда. Имате ли това право? Може ли да платиш глобата в намален размер и след това да жалиш наказателното постановление пред компетентния районен съд?

Нека видим какво казва Законът за административните нарушения и наказания:

Чл. 79б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) В случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.

(2) В случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция.

В случая законодателят го е регламентирал в чл.79б, ал.1 и ал.2 ЗАНН – за да платиш глобата или имуществената санкция в намален размер, то ти трябва да не желаеш да обжалваш наказателното постановление. Ако въпреки това решите да пробвате и да жалите наказателното постановление, то компетентния районен съд по реда на чл.63г ЗАНН с определение ще прекрати съдебното производство и Вашата жалба няма да бъде разгледана.

За жалост с Решение №12 от 27.12.2025 година по конституционно дело №7/2025 година Конституционният съд е отхвърлено искането на Административния съд София-град, 20-и касационен състав, за установяване на противоконституционност на чл.79б, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн. ДВ, бр. 92 от 1969 г., посл. изм. и доп., бр. 64 от 2025 г.). Или с други думи потвърди, че чл.79б, ал.2 ЗАНН не е противоконституционна и ако решите да се възползвате от правото си да платите наложената глоба в намален размер, то ще загубите правото си да жалите наказателното постановление.

В мотивите си Конституционният съд е приел, че „Лицата, избрали да се възползват от предвидената възможност, се съгласяват с пълното ѝ правно действие – плащане в намален размер на наложената глоба и отказ от възможността за обжалване.  Разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАНН позволява на всеки правен субект, адресат на наказателно постановление, да направи преценка дали желае предвидените в нея правни последици. Така тя третира всички субекти на административно наказване еднакво, като им предоставя равни възможности да изберат процесуалното си поведение и по този начин да изменят правното си положение. 

Оспорената разпоредба на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН не третира нарушителите различно, включително по отношение на правото на достъп до съд, а предоставя на всички, които отговарят на предвидените в чл. 79б, ал. 1 условия, едно и също субективно право – да се откажат от правото на жалба срещу наложена глоба като я заплатят в намален размер в определен срок при предвидените правни последици.”

И една „вратичка” от съдебното решение и как може да се плати, но да се жали – „Предвиденото в чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН плащане е годно да предизвика настъпването на предвидените в ал. 2 правни последици само ако е направено от самия нарушител или от трето лице по изрична воля на нарушителя (по негово упълномощаване или с негово съгласие), което следва да бъде надлежно доказано. Извън тези хипотези плащане от другиго не препятства възможността за търсене на съдебна защита.

Компетентният съд е длъжен във фазата по допустимост на жалба срещу наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба“, служебно да провери дали са изпълнени кумулативните условия на чл. 79б, ал. 1 за прилагане на ал. 2 и само ако установи, че са изпълнени в цялост, да прекрати производството по отношение на наложената глоба, прилагайки чл. 79б, ал. 2 (във вр. с чл. 63г ЗАНН). Ако волята на нарушителя (визирана в ал. 1) е опорочена и/или плащането е извършено не от него без негова ясно изразена воля, то чл. 79б, ал. 2 е неприложим.”

Или обобщено – трето лице само и доброволно решава да Ви плати глобата, а Вие като нарушител жалите. А в съдебното производство ще се доказва, че Вие не сте наредили да плати вместо Вас и че не сте искали да се ползвате от това право на плащане на намален размер на глобата.

Аз лично не съм съгласен с Решението на Конституционния съд.  Най-вече по отношение  прилагането на ЗАНН във връзка с установени нарушения по реда на ЗДДС и Наредба Н-18. Когато санкциите са твърде големи и съществува вероятността да бъдат предприети действия на публичния изпълнител, които да спънат дейността на определено лице, същото предпочита да заплати.  Съответно после в съдебен процес да доказва правилността на възраженията си.

Но както и в други  публикации вече казах – Решенията на ВКС, ВАС и КС имат задължителна сила, а не моите  анализи.

Надявам се информацията да Ви е била полезна!

С уважение,

Адвокат Петър Хамбарлийски

Тел.0896828866

Кантора: град Пловдив, ул. „Райко Даскалов” №68, ет.3